Отбивка от пътя Пампорово-Девин води до китното село ширнало се по билото. Беден е кацнало върху светъл, южен склон, между старата крепост Беаднос и Беденските минералните извори при реката. Има две легенди за произхода на името Беден. Според първата, един овчар откраднал мома от Лясково. Цяло Лясково хукнало да ги гони. Когато ги хванали, овчарят се примолил да му оставят момата, въпреки, че е нямал пари за откуп. Съжалили ги и ги пуснали да си вървят в селото, което започнали да наричат Беден. Според друга легенда, селото носи името на старото тракийско селище Беаднос. По-вероятна е втората история, тъй като има многобройно археологически находки, доказващи че селището е съществувало още през ІV век. Въпреки че вкусва свободата през 1878 г., Беден, заедно с други села в района, е върнат отново в Османската империя като своеобразен откуп за Съединението през 1886 г. Селото окончателно е присъединено към България след Балканската война.

Беденци са горди хора. Гордеят се с крепостта, останала от тракийско време, с минералните бани и с рода Букови, от който произхожда и музикантът Румен Буков.

Изследвания твърдят, че беденската вода, която извира при температура 76оС, е най-добрата за лечение на костни и кожни заболявания след тази в Карлови вари в Чехия. На пътя между Девин и Широка лъка има малка минерална баня. В близко бъдеще се предвижда създаване на модерен балнео комплекс в край селото.

Централната улица на село Беден носи името на прочутия защитник на Родопите - Гордю войвода.

Все още в селото няма категоризирани места за настаняване. Гостоприемните беденци ще ви посрещнат с усмивка за добре дошли, а ще ви изпроводят с "Мир. Покой" – такъв е надписът на обратната страна на табелката при излизане от селото.