| |
| с. Могилица |
|
| |
|
 |
Селото е разположено на 25 км югозападно от град Смолян, на надморска височина 920-950метра. Къщите са накацали върху левия бряг на река Арда, вписани живописно в хълмовете.
Данните за човешко присъствие в района са от около 1000 години пр.н.е. През времето на Византийската империя селището било курортен център. Тук са идвали на лов и отдих представители на висшата аристокрация.
Селището се е бранило от три крепости от тракийски и византийски произход (следи от тях са запазени и до днес). Тук минавал важен стратегически път от римско време, който свързвал Беломорието с Тракия. Старото име на селото е Тозбурун, което значи “ прашна могила”.
|
Преданието говори, че името си селото получило от близкия хълм ( Борум) – западно от селото. Вечер, когато стадата от овце се вижда от прах. И днес хората тачат обичаите си. Празника на селото в края на юни посветен на занаятите събира мало и голямо на веселие.
Селото е съхранило уникалния средновековен феодален замък "Агушеви конаци" - единственият на Балканския полуостров, строени в средата на 19 век. Конаците представляват комплекс от няколко сгради с различни функции, с много дворове, стаи, салони, коридори, тунели и тайници, ограден е с дебел зид, на който са построени отбранителни кули. Архитектурния ансамъл “Агушеви конаци” е поезия от камък и дърво, сътворена от душата и ръцете на майстора родопчанин.
|
 |
 |
В района има и много други забележителности. Южно от Могилица е защитената местност “ Падала” с богато биоразнообразие. Човек изпитва истинска наслада от красотата на подземните дворци на планината: пещерите Ухловица, Борикобска, Надарци, Голубоица са малка част от проучените в района.
В селото е открит и демонстрационен център за местни занаяти, в който можете да наблюдавате изработване на традиционни произведения на местните майсторки, както и да си закупите красиви черги, халища и сувенири изтъкани от умелите им ръце.
Днес населението на Могилица е около 570 жители. Възможности за отдих и настаняване предлагат къщите за гости в селото, в които ще усетите родопското гостоприемство и уют, както и ще можете да опитате от местните специалитети. |
|
|

2002 © EO Rhodope. All Rights Reserved. |
|
|