Село Гьоврен се намира след Тешелския разклон, вляво по пътя за село Триград. Тесен и стръмен път води към него. Къщите са скрити от погледа на преминаващите туристи и затова е почти невероятно да се попадне в Гьоврен случайно. Единственият белег, че наблизо би трябвало да има населено място е новата джамия, вдясно от пътя за Триградското ждрело. Легендата за Гъовренската “Златна джамия” разказва, че в близост до сегашното село се е състояла последната битка на остатъците от българската войска по времето на Османското нашествие, известна като Родопското Косово поле. Военачалник на българите е Гордю войвода, а на османлиите – Ибрахим паша, зет на султана. Легендата разказва че в битката пашата е убит, а най-вярната му жена ханъм Айше Султане праща 7 товара злато, за да се построи джамия със златно минаре в негова чест. Една от версиите на легендата е, че пазачите си поделили златото и като откраднали моми от съседните села основали селото. Друга разказва че селото е основано от остатъците от войската на Ибрахим паша, като постепенно войниците се смесили с местните юруци (овчари номади).

Джамията, която днес е в подножието на с. Гьоврен, покрай пътя за Триград е строена през 90-те години на ХХ век, на мястото на срутилата се стара сграда от началото на 15 век. Твърди се, че същата джамия наистина е записана като “Златната джамия” в османските архиви в Истанбул.

Днес в Гьоврен живеят между 1200 и 1250 души. Хората са предимно етнически турци, има и няколко ромски семейства, които са много добре интегрирани.

Селото пази много от старите си традиции и празници: Рамазан Байрям и Курбан Байрям, Адерлез е много други. Над селото още съществуват и мандри които преработват млякото ръчно, по методи съхранени през вековете.

Малко да се изкачите над Гьоврен и сякаш попадате в приказка – село е като на длан, кацнало върху широка скална тераса, шарената мозайка на картофените ниви и ливадите, а по-нататък – зловещите скали над Тешел, Ягодина и Борино на хоризонта. От Гьоврен тръгват няколко красиви пешеходни маршрута, които могат да се преминат и с велосипед. През нивите на селото в югоизточна посока за 4 часа по панорамен билен път се стига до махалата Чамла, откъдето може да се продължи за с. Мугла или за Чаирските езера. Покрай джамията тръгва старият път за Ягодина и Триград, който бързо набира височина и предлага невероятни гледки. През брода под разклона за селото започва пътят за Мугла по долината на Мугленска река, който минава през защитената местност “Мугленски водопади/Казаните”, а през Тешел може да се продължи по червената маркировка на Е-8 към х. “Орфей” и Кемеров мост.

В селото още няма категоризирана частна квартира или хотел, но гостоприемството е строго съблюдаван принцип. Ако ви се наложи да останете в селото, сте добре дошъл в почти всяка къща, на чиято врата почукате. Търговският център, който се намира срещу читалището, е добро място да получите информация, да се стоплите до камината и да хапнете.